Свещник Рожба – объл

Описание

Когато създавахме ритуалните си свещници търсехме език ,който не описва ,а призовава и въздейства.Глаголицата е точно това-най-древният писмен код на българите,в който всяка буква е жива и  със смисъл.

Смята се,че глаголическите знаци са подредени така,че да въздействат не само чрез смисъла на думата,но и чрез самото си излъчване.Линиите не са прави и студени-те са кръгли,текат,приливат.

Напомнят дъх,движение,орбита.Затова много хора усещат глаголицата не като текст ,а като в присъствие. В ,,Аблава Загрей,, започнахме да изучаме и изписваме глаголицата .Така поканихме поканихме магията в домовете си.

В старото българско разбиране свръхестественото не е било нещо отделно от живота.То е било част от реда на света.Знакът е имал сила,думата-действие,а изреченото -последица.

Глаголицата е създадена именно в тази логика.Всяка буква е едновременно  образ,звук и смисъл.Когато думите се изписват с намерение ,те се превръщат в знаци на защита, призоваване и благослов.

Затова глаголицата се възприема като писменост способна да пази, да подрежда, да хармонизира пространсвото.Тя е древно знание за връзката между човека, земята, светлината и свърхестественото.

• Свещникът като пазител

Свещникът е древен предмет. Той стои между тъмното и светлото, между земята и небето. Пазител е на намерението-предмет ,който не само осветява пространството , а го пречиства и подрежда.

• Знаците в основата

Глаголическите символи върху нашите свещници са изписани отдолу -в основата.

Там, където предметът докосва земята.

Там, където е коренът.

Там, от където идва силата.

Думите ,които избрахме са свещниците са пожелание, заклинание, благословия

Либе-любовта, която свързва и пази.

Сила-вътрешната мощ ,която ни държи изправени.

Благодат-лекота в дните и тихия дар на усещане ,че всичко е на мястото си.

Дом-мястото ,където душата е спокойна и винаги се завръща.

Здраве-хармонията между тяло и дух.

Надежда-светлината, която не гасне.

Вяра – смисъла ,че във всичко има светлина в най-доброто съществуване.

Рожба – продължението на корена .

• Ролята на пламъка

Пламъкът е дъхът. Той е за пречистване. През пламъка се изрича намерение, пуска се молитва и се затваря кръг.

• За ритуала

Този свещник няма правила.

Той е създаден ,за да бъде използван в тишина, с внимание към себе си и със светло намерение.

Запали свещта ,когато усетиш.

Не е нужно да казваш нищо .

Думата ,изписана в основата , знае своя път.

Пламъкът е гласът.

Знаците -опората.

Светлината върши останалото.

Всеки път е различно!

Всеки път е вярно!

Керамиката е изработена от  Васко-член на екип Аблава Загрей